Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2017 19:27 - Какво значи неочаквания религиозен жест от юго-западните български земи и глупавата радост на българските либерал-демократи
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 5172 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 30.12.2017 15:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Големият проблем на нашето време не са нито миграционните потоци, нито финансовите кризи, нито политическият идиотизъм на държавните мъже. Големият проблем на нашето време е капиталистическата глобализация на всички равнища от битието на обществата и този регрес донесе потресаващо материално бедствие за мнозинството хора по света и не доведе до интелектуално разнообразие и плурализъм в мнението. Нормалният човек не е в състояние да осъзнае, как богатствата на осем души може да са повече от сумарното богатство на половината от планетарното богатство на всички. .( Алексей Подимов -„stoletie.rи”- 1.12.2017 г.). Загубата на връзката с реалността води до психологически заболявания и невъзможност за адаптиране към заобикалящата го среда от движението на вертикалния и хоризонтален прогрес. И когато политиците се мъчат да обхванат макросвета със своите измислени понятия и безумни идеи, силно се увеличава вероятността, те да попаднат в макролайното, като увлекат и другите. Тогава настъпва колапсът.

На 4.12.2017 г. на RTR – PLANETA в 18,00 часа, кандидат-президентшата Ксения Собчак напълно опроверга Аристотел, като провъзгласи, че отделншя човек стои над Държавата. Да видим какво казва по този проблем Аристотел в своето произведение „Политика” : „Човекът е сътворен от природата като обществено същество и характеристиките, които той е придобил в това общество го отличават от всички други живи организми. Ако човекът е способен към възприемането на такива понятия, като добро и зло, справедливост и несправедливост и т.н. Съвкупността на всичко подобно създава основата на семейството и държавата. Според природата първична е Държавата спрямо семейството и всеки от нас ; та нали е нужно цялото да предшества частите. Унищожете живо същество в неговата цялост и то няма да има нито ръце, нито крака – ще се запази само наименованието им. ( Сочинения в четырех томах, том 4., стр. 370).

Най-честия номер е, когато се интерпретират фактите. Всезнайковците и „експертите” винаги разглеждат даден факт като сам по себе си, т.е. без неговата предистория и без евентуалните последици. Такава „интелектуална измама” е отбелязал още Хегел : „отделния факт е труп, оставил след себе си тенденцията” казва велия философ. Ако мерим с хегеловата мярка съвременните плямпания по телевизии и радиа, ще се ужасим от имагинерния свят, който се открива пред нас и до колко този свят няма нищо общо с реалността. Особено нагледна илюстрация на казаното е българската политическа и обществена сцена. Да вземем като пример най-актуалните събития от близките дни : сключването на договор за добросъседство между България и юго-западна България и писмото - молба на Вардарската православна църква до Българската православна църква. Либералната българска банда изпадна в безумна радост и „прославя решителните външнополитически победи на правителството”. Левите и центристки алтернативисти позорно мълчат. Да видим за какво става дума.

На 2 август 2017 г., в Скопие, беше подписан Договор за добросъседство с република Македония. За да се коментира този договор, неговия текст трябва да бъде пред очите ни. Затова си позволявам да го предложа на моите читатели като приложение към моя материал. Като първо впечатление и по общо съдържание, текстът представлява едно нищо, но писано от сърце. Всъщност, той отново признава всичко правено от България преди него, но във формата на окончателен документ.
1.Окончателно се признава, че територията на Юго-Западна България е субект на международното право с име Македония, която притежава собствен език, различен от българския език и собствена история, различна от българската история.
2. Тази друга държава, заедно с България, свързва своето бъдеще с бъдещето на Обединена Европа.
3. Цялата обща история на двете държави се зачерква и забравя.
4. Цялата обща история се поставя под забрана за изследване и интерпретиране.◀

От тук нататък, договорът трябва да се разглежда извън принципа „факта сам по себе си”. И така, в атмосферата на какви събития се сключи този договор ? В края на м. ноември 2017 г. беше публикувана "новата стратегия на САЩ" за Западните Балкани, изработена от Атлантическия съвет. Основния доклад на стратегията под заглавие „Балканите напред: Новата стратегия на САЩ в региона" бе разпространен ден преди конференцията за Западните Балкани, която се проведе във Вашингтон. Във форума участваха министрите на външните работи от региона. Макар докладът да е съсредоточен към страните от бивша Югославия, той съдържа твърде „интересни постановки” : "Независимо от желанието на региона да бъде част от Западния свят и неговите институции, окончателният изход не би трявало да се смята за предварително решен. САЩ могат и трябва да имат ключова роля в тази насока. Те трябва да изпратят ясна, обща визия за региона. Те трябва да координират действията си с ЕС за възстановяването на ясната обща трансатлантическа цел на политическо ниво. В същото време през последните 2 години Русия прави огромни опити да "капитализира патологиите" му (на региона - Бел.моя), за да пренебрегне Европейския проект. САЩ трябва да запазят тежестта на авторитета си, който може да се използва за гарантиране на сигурността в региона, с цел никога повече тази част да не бъде източник на сериозни проблеми или сблъсъци", се казва в препоръките на Атлантическия съвет.
Заместник-председателят на Атлантическия съвет Деймън Уилсън добавя пред „Гласът на Америка” : "Ако не сме достатъчно ангажирани, ако демонстрираме нерешителност, тогава ще отворим пространство за влошаване на ситуацията. Подобно нещо видяхме в Македония след 2008-ма година, когато се провали опитът за членството на тази страна в НАТО по време на срещата в Букурещ. Това доказва, че намаляването на американския ангажимент в региона може да доведе до по-голямо влошаване на определени отрицателни процеси и проблеми, включително и до това да се стигне до възможни кризи... Нашето послание е следното - ако игнорираме региона, ако не изпълним своята роля, може да бъдем свидетели на избухването на нова криза - например в отношенията Белград-Прищина, или нещо, което е по-вероятно в Босна, а видяхме какъв потенциал има за подобно нещо и в Македония", подчертава Уилсън и пояснява: "Мощна дипломатическа подкрепа за Белград и Прищина и очертаване на пътя за свързването на Атина и Скопие. Американската дипломация трябва, заедно с ЕС, да ръководи част от тези усилия и да не остава на заден план." 

Какво значи това? Независимо от субективните желания на ръководствата на двете български държави, подписаният договор е продължение и приложение на евроатлантическия свят за пълно подчинение на Балканите на глобалния проект и на включване на балканското население в етническата тенджера до пълното му претопяване в новия планетарен етнос на безлични индивиди. Основната тежест по изпълнението на този план се възлага на България, която да тушира противоречията между Белград и Атина по името на новата държава. Така България ще „обере пишкира” и от Белград, и от Атина, с които, ние и без това си имаме древни геополитически, геостратегически и ментални противоречия и взаимни претенции. Излиза, че целокупното европеизиране на Балканите се прави на гърба на България и за нейна сметка.Българският народ трябва добре да си помисли дали това ще му хареса за в бъдеще. Защото, в такъв контекст последиците не закъсняха и то – в достатъчно откровенна и неприкрита форма.

На 9 ноември 2017 г. Синодът на така наречената Македонска Православна Църква – Охридска Архиепископия (МПЦ–ОА) взе решение да се обърне към Българската Православна Църква (БПЦ) с молба да се възстанови евхаристийното общение между двете църкви и изрази готовност да признае БПЦ за своя „Църква-майка”. Македонската църква чака от Българската патриаршия признание за автокефалия и протекция за своите интереси в отношенията с другите поместни църкви. Да проследим историята, довела до този „факт сам по себе си”. През 1967 година епископите на новата Македонска църква обявяват автокефалност, но нито една от Поместните църкви не признава тяхната йерархия. Те имат редица срещи с Българския патриарх Кирил, но до реално решение в тяхна полза така и не се достига. През следващите 30-ина години епископите на МПЦ се срещат с епископите на Сръбската църква, но и с тях не достигат до кой знае какви резултати. През 2002 година Сръбската църква прави опит за разкол в Македония, предизвикан с учредяването на Сръбска екзархия начело с Повардарски митрополит Йоан (Вранишковски). Опитът е неуспешен, а разколът е преодолян, като Йоан дори е осъден на затвор. В отговор през 2005 г. СПЦ отлъчва от църковно общение всички македонци, принадлежащи към МПЦ. Иначе казано, сръбският синод анатемосва цялото православно население на Македония. Това ни най-малко не стряска македонците. Нещо повече – на 12 ноември 2009 г. Македонската православна църква добавя към името си „Охридска Архиепископия", като променя и герба, и знамето си. Така тя окончателно затвърждава претенциите си за наследник на старата Българска охридска архиепископия, създадена от император Василий II през 1018 г. (която на свой ред е наследник на Българската охридска патриаршия). Според Устава на Българската православна църква обаче – член 1, алинея 3 „Самоуправляващата се БПЦ – Българска Патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима". Тоест именно БПЦ е правоприемник на Охридската архиепископия и нито една Поместна църква не е оспорвала този факт, защото самата Охридска архиепископия е основана като архиепископия на българите. България е единствената страна, която има паралелно две православни Църкви – Търновска патриаршия и Охридска архиепископия. С фермана даден на Българската екзархия реално БПЦ възстановява своите митрополии, които са били част от Охридската архиепископия. Последното е доказано и от днешните епископски титули, които носят българските епископи – Стобийска, Деволска, Величка, Тивериополска (Струмишка) и Крупнишка и др. Настоящето От 2005 г. Македонската църква започва постепенно сближаване с Българската патриаршия. През 2008 г. МПЦ подарява част от мощите на св. Климент Охридски за новоизградена църква в Пловдив. Сближението достига своята кулминация на 11 май 2014 г., когато Македонската архиепископия и Българската патриаршия за първи път заедно почитат празника на светите братя Кирил и Методий с литургия в катедралата „Свети Александър Невски", на която присъстват българският патриарх Неофит и македонският архиепископ Стефан, заедно с епископите Наум и Климент. От особено значение е, че по време на литургията македонските владици са допуснати в олтара на храма, а допълнително уважение към МПЦ е изказано и с това, че на архиепископ Стефан е позволено със светия кръст да благослови и от името на своята църква, но това не е евхаристийно общение, а молитвено такова, което има съществена разлика.( изложената история е според публикация в „m.standartnews.com” ).

Вече се очертават контурите на поредната „македонска диверсия” спрямо Българската православна църква и целокупния български народ. Прикрита с думи за благи намереня, след като открадна част от българското „тяло”, тази диверсия иска и Българската душа. Родена в сянката на сключения договор за добросъседтво, тя прехвърля междудържавните и религиозни проблеми в полето на геополитиката без да отваря диалозите по същество, което би отвело тези диалози само до емоции, състрадание и доборожелателство от махленските свади. „Към Св. синод на БПЦ валят отворени писма на интелектуалци, журналисти и общественици, потомци на българи от Вардарска Македония, десетки коментари, анализи и интервюта в полза на това да се признае възможно най-скоро Македонската църква. Изведнъж в общественото пространство се появиха хора, които запяха в дружен хор, дори такива, които по принцип са на противоположни посоки в други аспекти от църковния живот. От коментарите става ясно, че не само евхаристийното общение с македонците стои на дневен план, но и неща от политически аспект. Последното бе доказано и от думите на премиера Борисов вчера, че „ще сме истински щастливи, ако и нашите църкви си помагат и работят, пеят и проповядват заедно в името на добруването на двата народа". Македонският му колега Зоран Заев пък заяви, че „като правителства не искаме да навлизаме в работата на църквата, само можем да правим неща, за да има развитие на сътрудничеството ни. Автокефалността на македонската църква е много важна"(пак там ). Тъпотиите на „граждани, експерти и историци”, чиито кометари звучат като фалшива свирня на оркестър, звучат в съзвучие с евроанталатическия Глобален проект целящ пълното ликвидииране на българскя етнос.
Огромният натиск спрямо Светия синод преследва едно бързо решение в полза на искането на македонците. Такъв въпрос обаче не може да бъде решен за кратко време, защото, ако политиците мислят мандатно, то митрополитите мислят с десетилетия напред. Колкото е хубаво да се помогне на МПЦ, два пъти е по-важно да не се навреди на БПЦ. И обществото трябва да го проумее, ако наистина милее за църквата ни, както дедите ни. (пак там). Ето едно доказателство. „Историческият факултет на Великотърновския университет призова Светия синод да приеме молбата на Македонската църква. В този контекст историците от университета във Велико Търново изпратиха отворено писмо до българския патриарх Неофит и до Светия синод, в което призовават молбата на Охридската архиепископия да бъде уважена, съобщи БНР. В писмото си историците посочват, че признаването на Македонската православна църква за духовна дъщеря на Българската ще даде съвременни измерения на делото на светите Климент и Наум, на цар Борис Покръстител, на архиереи, духовници и народни будители. Светият синод ще разгледа молбата на Македонската архиепископия на 27 ноември. До този момент Македонската православна църква не е призната от нито една от останалите православни църкви. Тя обаче е потърсила признание от Българската православна Църква, което означавало, че пред България се отваря уникалния исторически шанс да признае Охридската Архиепископия, с което да се продължи политиката на сближаване между България и Македония, която започна с подписването на Договора за добросъседство. Припомняме, още в началото на месец септември Движение "Възраждане" апелира Българската православна църква да признае Охридската архиепископия за самостоятелна, защото по този начин се потвърждавало, че „Македонската” православна Църква всъщност е българска по произход”. (“news.bg” , 24.11.2017 г.). Според Милен Врабески, председател на фондация „Българска памет”, положително решение било ”европейско и за всички”. Любомир Младенов говори за „духовни усилия за сближаване на двата народа в една обща народностна общност”. (Господинът не обяснява, какво е, според него, „народностна общност”).

Боже мой ! Какви историци, какви даскали, какви интелектуалци ??!! Че опасенията спрямо компетентността и историческата слепота на самованното „гражданско общество” с неговите експерти и интелектуалци, личи от резултатите на току-що завършилия в Москва архирейски събор на Руската православна църква (РПЦ). Появяват се съмнения, че висшето ръководство на РПЦ, зад гърба на мнозинството руски християни, готви задкулисна договореност с неканоничните украински разколници, за фактическото предателство на православни християни в Украйна.(подробности по въпроса има в статията на Владимир Семенко във в.”zavtra.ru” от 6.12.2017 г.). Братята от поречието на Вардар не търсят нито „майка”, нито „баща”. Търсят автокефалност на своята църква и свой патриарх (единство на престол и олтар), с което смятат за завършена тяхната „Държава”, като самостоятелен субект на европейската и на световната политика. И този стремеж няма нищо общо нито с княз Борис Покръстител, нито със светите братя, нито с България, нито с българите, нито с произхода на „македонската” църква. Прозвуча и първият международен коментар, който открих на площадката на „budiveren.сом” от 24.11.2017 г. Площадката принадлежи на руския аналитичен център „свети Василий Велики”.Центърът е независима аналитична организация, създадена през 2016 г. от руски православни християни, която на основата на Православното Предание изследва съвременния църковен и държавен живот и предлага препоръки на заинтерисованите страни. Тук публикувам целия материал.

☛ „Македонската авантюра” или кой тласка Българската църква към нов разкол – Андрей Серебрич
На 9 ноември 2017 г. Синодът на така наречената Македонска Православна Църква – Охридска Архиепископия (МПЦ–ОА) взе решение да се обърне към Българската Православна Църква (БПЦ) с молба да се възстанови евхаристийното общение между двете църкви и изрази готовност да признае БПЦ за своя „Църква-майка”. Македонската църква чака от Българската патриаршия признание за автокефалия и протекция за своите интереси в отношенията с другите поместни църкви. Според българските средства за масово осведомяване ръководството на БПЦ ще проведе консултации с останалите поместни църкви за евентуалното признаване на МПЦ–ОА. Обръщението на Македонската църква ще бъде разглеждано на следващото заседание на Синода на БПЦ, което трябва да се проведе на 27 ноември 2017 година. Какви са причините и целите на това обръщение и възможните последствия от тази инициатива на МПЦ–ОА на местно и междурегионално ниво? За начало една малка справка. МПЦ самостоятелно провъзгласява своята автокефалия от Сръбската патриаршия точно преди 50 години - през 1967 г. Разколът става възможен благодарение подръжката на македонското духовенство от страна на комунистическото ръководство на Югославия, която по това време провежда политика на подръжка на малките народи на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) и борба против „сръбския великодържавен шовинизъм”. Й. Б. Тито се опитва изкуствено да направи от населението на Вардарска Македония отделна нация. Създаването на независима Македонска църква е трябвало да подпомогне процеса по създаването на македонска идентичност. Интересен факт е, че създаването на МПЦ–ОА съответствало на интересите на Ватикана, който го подпомогнал финансово. Поддръжката на Светия престол на МПЦ–ОА способствала за установяване на контрол над Македонската църква от страна на католическата църква и включването на този регион в нейната сфера на влияние. На фона на каноническата изолация, в която се оказала новата „църква”, признанието от страна на Рим станало фактор, който придал на МПЦ–ОА привидна легитимност. Всички опити на Сръбската православна църква (СПЦ) да преодолее разкола през последните десетилетия срещат противодействие от страна на сегашната македонска власт. През 2002 г. в Ниш между представителите на СПЦ и МПЦ–ОА е подписан договор, според който Македонската църква получава автономия в юрисдикционните граници на СПЦ. Под натиска на македонските власти обаче, Македонският синод разтрогва договора. Единственият архиерей, който продължава да подържа единението със СПЦ е епископ Йован (Вранишковски). Впоследствие той бива назначен от Архиерейския Събор на СПЦ за екзарх на Сръбската патриаршия в Бившата югославска република Македония, а в 2005 г. е назначен и за глава на автономната Охридска архиепископия, която започва да действа на територията на Македония паралелно с МПЦ–ОА. Македонската църква и властите на републиката виждат в това заплаха за независимостта на страната и архиепископ Йован с духовенството и поддръжниците на каноничната Охридска архиепископия биват подхвърлени на жестоки гонения от страна на правоохранителните органи на Македония.
Днес църковната ситуация в Македония се усложнява от факта, че МПЦ–ОА се намира в зависимо положение от държавата. Ръководството на страната държи на автокефалията на МПЦ–ОА и не приема варианта с предоставения й автономен статут в състава на СПЦ. Логиката на властите е същата като тази в Украйна, че „една независима държава трябва да има независима църква”, което би затвърдило легитимността на съответната държава. Мотивите заставили МПЦ–ОА да се обърне към БПЦ са понятни – да легализира своя статут и да влезе в семейството на поместните православни църкви. Главата на Македонската църква архиепископ Стефан (Веляновски) иска да разреши този въпрос в рамките на текущата година - юбилейна за МПЦ–ОА, в която се чества 50 годишнината от провъзгласяването на автокефалията, а на Българската патриаршия е отредена ролята на инструмент за осъществяване на тази цел. С обръщението си МПЦ–ОА на практика се опитва да играе на струната на патриотичните чувства на политическия и национален елит на България, който гледа на македонците като на българи.
Идеята, че българският народ понастоящем има две държави – българската и македонската, се проектира и върху църковната действителност. Катализатор за това обръщение се явява сключеният договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан между Република България и Република Македония през юли 2017 г. След него както в македонското, така и в българското общество, започва да преобладава риториката за необходимостта от признаването на МПЦ–ОА от страна на БПЦ. Самото обръщение бива обнародвано от управляващия Струмишката епархия на МПЦ–ОА архиепископ Наум (Илиевски), и бива моментално подето и тиражирано от българските СМИ. Понастоящем българската общественост призовава йерархията на БПЦ „да не пропуска уникалния шанс” да стане „църква–майка” за Македонската. Този висок статут по мнението на привържениците за признаването на МПЦ–ОА ще позволи на македонците и българите да бъдат признати за единна етническа общност и ще укрепи позицията на България на Балканите. Интересно е, че в същото време тези български патриоти пропускат някои очевидни загуби. Ако молбата на МПЦ–ОА бъде удовлетворена, сегашното й наименование фактически ще легализира претенциите на Македонската църква за наследница на Охридската архиепископия - автокефалната църква, действаща на Балканите през XI–XVIII в., правоприемник на който е БПЦ, което е фиксирано и в нейния Устав. Очевидно е, че евентуалното признаване на самопровъзгласилата се за автокефална МПЦ–ОА няма да донесе на Българската патриаршия никакви придобивки, било то политически, финансови или имиджови. Всички действия от страна на София насочени към легитимация на Македонската църква помимо СПЦ със сигурност ще доведат до задълбочаване на съществуващия разкол и влошаване на отношенията със Сръбската патриаршия, което неизбежно ще доведе до прекъсване на каноническото общение.
В църковно–политически план проблемът даже не е в това какви са точно македонците – българи или сърби, и кой има повече исторически права над този регион – София или Белград. В Сърбия, за разлика от България, са склонни да разглеждат македонците повече като сърби, отколкото като българи. Този въпрос е дискусионен и нееднозначен. Но по-важното е, че едностранното преместване на каноническите граници на този етап ще се яви като прецедент за незаконно решаване на юрисдикционни спорове и ще се превърне в инструмент за намеса и влияние на антицърковни сили, в това число и на неканонични формации в другите поместни църкви. В Украйна разколническите структури на така наречените Украинска Православна Църква - Киевска Патриаршия (УПЦ КП) и Украинската Автокефална Православна Църква (УАПЦ) се опитват да получат признание от православния свят с помощта на Цариградската патриаршия. През последните години патриарх Вартоломей нееднократно намеква, че е готов като „пръв сред равни” в православния свят да предостави автокефалия на „украинската църква” независимо от Московската патриаршия. В Цариградската патриаршия, както е известно, погрешно интерпретират понятието за първенството, което църковните канони дават на Цариградската катедра. Нейните архиереи се стремят към разширяване разбирането на „първенство по чест” до „първенство по власт”, в частност по въпросите на административното управление на всеправославно ниво. Ако МПЦ–ОА бъде призната от БПЦ вероятността Фенер да се намеси в църковните дела на Украйна съществено се повишава. Като оправдание за евентуални мерки по легализирането на украинския разкол Цариградската патриаршия може да посочи именно „македонския сценарий”. В същото време може да се предположи, че Цариградската патриаршия няма да одобри признаването на Македонската църква от българите, тъй като във Фенер смятат, че само „Вселенската” патриаршия обладава изключителните права по провъзгласяване и утвърждаване на нови автокефалии. Трябва да се добави и това, че българските архиереи до голяма степен сами се поставиха в това затруднено положение. Сближаването на МПЦ–ОА и Българската патриаршия започна още през 2005 г., достигайки своя апогей през 2014 г., когато висшето духовенство на МПЦ–ОА съвместно с архиереи на БПЦ взе участие в тържествата по случай паметта на светите братя Кирил и Методий, които се състояха в катедралния храм „Св. Александър Невски” в София. Тогава на македонската делегация беше оказан радушен прием. В резултат на тези действия на БПЦ обаче натискът, който българската общественост оказва върху църковното ръководство, се оказва съвсем логичен. Отказът за удовлетворяване молбата на Македонската църква без съмнение ще бъде приет най-малкото като непоследователен и непатриотичен. И все пак е малко вероятно архиереите на Българската църква да признаят автокефалията на МПЦ–ОА, тъй като това е една твърде съмнителна авантюра на Македонската църква с негативни и дългосрочни последствия преди всичко за българската страна.
Редакционен коментар:
Апелът на МПЦ идва в момент, когато НАТО се стреми да си осигури излаз на „три морета” като част от военната си програма за противопоставяне на Русия. За целта Македония трябва да бъде приета в Алианса, което до този момент е препятствано от Гърция и България. С промяна на името си Македония ще удовлетвори претенциите на Гърция, а със затопляне на отношенията си с България и особено със сключването през това лято на договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни отпадат всички пречки за нейното членство. Именно в този контекст молбата за признаване на МПЦ от БПЦ се явява повече геополитически обоснована, отколкото църковно-исторически. Въпреки че Сръбската църква е допуснала историческа несправедливост с учредяването през 2002 г. на „Православна Охридска Архиепископия”, понастоящем това е единствената канонична църква на македонска земя и следователно признаването на Македонската църква без съгласието на Сръбската би представлявал антиканоничен ход с непредвидими последствия за целия православен свят, който ще отключи множество бъдещи проблеми, както се видя и от анализа в настоящата статия. Дай Боже Синодът на БПЦ да постъпи мъдро, без да прибързва и без да се поддава на големия политически и обществен натиск, като най-напред обсъди, както е редно, този въпрос с останалите поместни църкви преди да вземе решение, защото както посочи и главният секретар на Св. Синод Мелнишки епископ Герасим: „В Православието всичко се решава съборно. Не може една църква сама да взима каквито и да било толкова големи решения”. Въпреки горещото желание на македонските и на българските православни християни за установяване на така въжделеното евхаристийно единство, на този етап ентусиазираните прояви на ура-патриотизъм и криво тълкуване на каноничната традиция са неуместни и подходът ни към разрешаване на проблема трябва да бъде добре обмислен, за да не се създадат предпоставки за нови разколи в православния свят.☚

Ще зъвърша с показателен случай от най-новата ни история. В края на шестдсесетте години на миналия век патриарх Кирил бил поканен от своя колега сръбския Патриарх Павле в Белград. Посрещнат достолепно, патриарх Кирил бил запитан какво би искал да види. „Бих искал да отида в Охрид. Все пак св. Климент Охридски, Охридското езеро, където Биляна платно белила...”. Двамата патриарси тръгнали. На площада посрещачи – човек да човек, притихнали и чакащи. Щом слезли от колите нашият Патриарх пръв взел думата и казал смирено и човеколюбиво : „Братя българи, днес наш гост е лично сръбския патриарх Павле. Моля с прочутото българско гостоприемство да разведем нашия висок гост из изконните български ценности, там където е живял и работил св. Климент Охридски...”. Радостта на присъстващите и последвалият скандал са неописуеми. По най-краткия път Кирил се връща в България. По най-бързия начин правителството на Югославия праща протестна нота. Тодор Живков отговаря простичко, по правешки : „Уважаеми другари, както знаете в България църквата е отделена от държавата. Не можем да се месим. Целува ви Тато” (последните три думи са мои).
Това е български патриотизъм в действие. Така на всяка крачка се отстояват българските национални интереси. Българските политици са банда мошеници, възседнала българският народ и смучеща неговите живителни сили, и цялата тази банда с тялото и душата си принадлежи на Запада, мислено и ментално вече се е преместила там, след своите семейства и пари. Тази банда трябва да бъде отсечена като плодно дърво, което не дава плодове – така е казано и в Библията. Никаква милост и никаква толерантност към тях, ако искаме България да я има ! АМИН ! ☛

ПРИЛОЖЕНИЕ :
ТЕКСТ на договора

Мотивация:  Изхождайки от общия стремеж за по-нататъшно развитие на добросъседството, приятелството и сътрудничеството между двете държави, Дълбоко убедени в необходимостта от развитие на сътрудничеството на базата на взаимното уважение, доверие, разбирателство, добросъседство и взаимно зачитане на интересите на техните държави, Вярвайки, че всестранното развитие и задълбочаване на приятелските, добросъседски отношения между тях отговаря на интересите на народите на Република България и Република Македония, Убедени в необходимостта от укрепване на сигурността и мира, сътрудничеството и доверието в Югоизточна Европа, Приветствайки стремежа на Република Македония за интеграция в европейските и евроатлантическите структури, Вярвайки, че конструктивният диалог по всички аспекти на двустранните отношения, както и по регионални и международни въпроси ще допринесе за по-нататъшното развитие на връзките между двете държави на равноправна основа, Потвърждавайки фундаменталното значение на Съвместната декларация от 22 февруари 1999 г. в отношенията между двете държави, Имайки предвид общата им история, която свързва двете държави и народите им, Зачитайки принципите на Устава на Организацията на обединените нации и документите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и демократичните принципи, залегнали в актовете на Съвета на Европа, Се договориха за следното: Член 1 Двете Договарящи се страни ще развиват всестранни отношения помежду си в съответствие с основните принципи на международното право и добросъседството. Член 2 1. Двете Договарящи се страни ще си сътрудничат в рамките на Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа и други международни организации и форуми. 2. Двете Договарящи се страни ще развиват сътрудничеството помежду си в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, насочено към успешната подготовка на Република Македония за присъединяването й към Европейския съюз и НАТО. Българската страна ще споделя своя опит с цел да съдейства на Република Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз и ще подкрепя Република Македония за получаване на покана за членство в НАТО, съгласно съответните решения от срещите на върха на НАТО. Член 3 Двете Договарящи се страни ще съдействат за развитието на сътрудничеството между държавите от Югоизточна Европа, за укрепване на разбирателството, мира и стабилността в региона и при осъществяването на регионални проекти, като част от процеса за създаване на единна Европа. Член 4 1. Двете Договарящи се страни ще поддържат контакти и ще провеждат срещи между представителите на органите на държавната власт на различни равнища за развитието на приятелските отношения и сътрудничеството. 2. Двете Договарящи се страни ще съдействат за поддържане на контактите между местните власти и гражданите на двете страни. Член 5 Имайки предвид географската си близост, двете Договарящи се страни ще се стремят да създават необходимите правни, икономически, финансови и търговски условия за осигуряване на възможно най-широко движение на стоки, услуги и капитали. Те ще насърчават взаимните инвестиции и ще осигуряват тяхната защита. Член 6 Двете Договарящи се страни ще подкрепят разширяването на туристическия обмен, както и развитието на подходящи форми на сътрудничество в областта на туризма. Член 7 1. Двете Договарящи се страни ще разширяват и усъвършенстват транспортните връзки и комуникациите между тях, включително в рамките на регионалните инфраструктурни проекти. 2. Двете Договарящи се страни ще се стремят към облекчаване на митническите и гранични формалности за пътниците и стоките, които се придвижват между тях. Член 8 1. Двете Договарящи се страни ще насърчават активното и безпрепятствено сътрудничество в областта на културата, образованието, здравеопазването, социалните грижи и спорта. 2. В срок най-късно до три месеца от влизането на настоящия договор в сила, с цел задълбочаването на взаимното доверие, двете Договарящи се страни създават Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси, за да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития. Комисията представя пред правителствата на Договарящите се страни ежегодни доклади за своята работа. 3. Двете Договарящи се страни ще организират по взаимна договореност съвместни чествания на общи исторически събития и личности, насочени към укрепване на добросъседските отношения в духа на европейските ценности. Член 9 Двете Договарящи се страни ще полагат усилия за свободно разпространяване на информация, като насърчават и развиват сътрудничеството в областта на средствата за масово осведомяване чрез използване на възможностите на съвременните комуникационни средства. Те се ангажират в защитата на авторските и интелектуалните права на творците от двете страни. Член 10 Двете Договарящи се страни ще разширяват сътрудничеството си в правната и консулска област и по-специално по граждански, наказателни и административни въпроси, както и за решаване на хуманитарни и социални проблеми на техните граждани. Член 11 1. Нито една от Договарящите се страни няма да предприема, подтиква и поддържа действия, насочени срещу другата страна, които имат неприятелски характер. 2. Нито една от Договарящите се страни няма да допуска нейната територия да бъде използвана срещу другата от организации и групи, които имат за цел извършването на подривни, сепаратистки и застрашаващи спокойствието и сигурността на другата Договаряща се страна действия. 3. Двете Договарящи се страни нямат и няма да предявяват териториални претенции една спрямо друга. 4. Всяка от Договарящите се страни има право да защитава правата и интересите на своите граждани, на територията на другата страна, в съответствие с международното право. 5. Република Македония потвърждава, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България, с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония. 6. Двете Договарящи се страни ще предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и ще обезкуражават дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на техните отношения. Член 12 1. В рамките на 3 месеца от влизането в сила на този Договор, двете Договарящи се страни ще учредят Съвместна междуправителствена комисия. Комисията се съпредседателства от министрите на външните работи и включва висши официални представители на двете Договарящи се страни. 2. Съвместната междуправителствена комисия ще провежда редовни срещи един път годишно, с цел преглед на ефективното прилагане на този Договор, приемане на мерки за подобряване на двустранното сътрудничество, както и решаване на възникнали по време на изпълнението на Договора въпроси. Всяка от Договарящите се страни може, при необходимост, да предложи организирането на допълнителни срещи на Съвместната междуправителствена комисия. Член 13 1. Този Договор подлежи на ратификация съгласно конституционните изисквания на Договарящите се страни. Този Договор влиза в сила на датата на размяна на ратификационните документи на двете Договарящите се страни и остава в сила за неопределен период от време. 2. Този Договор може да бъде изменян с писменото съгласие между двете Договарящите се страни. Измененията се договарят по дипломатически път и влизат в сила в съответствие с алинея 1 на този член. 3. Всяка Договаряща се страна може да прекрати Договора чрез изпращане на писмено уведомление до другата Договаряща се страна. Договорът ще престане да бъде в сила една година след датата на получаване на това уведомление. Член 14 Този Договор по никакъв начин няма да бъде тълкуван така, че да противоречи на двустранни или многостранни договори, по които двете Договарящи се страни са страни (www.dnes.bg – 26.07.2017 г.). ◀



Гласувай:
6



1. freeoldmen - Г-н Гиндев,
10.12.2017 22:31
не ви прави чест по такъв нечетлив начин да изказвате мнението си.

Дежурните тролове няма да го прочетат, не им дреме как е представено, и просто отново ще ви наплюят.

Ама тук има и други. Дето се опитваме да четем, да съпоставяме мнения и се мъчим да изградим някаква опозиция на всепобедилата алчност, пошлост и духовна нищета.

Така предложения ви постинг е просто нечетлив, няма абзаци, акценти, нови редове,
нищо.

Ако ви е все тая как изглежда мнението ви, не го публикувайте. Моля.

Обидно е.

А за юродите е радост.


цитирай
2. planinitenabulgaria - Изобщо не сте наясно с казуса Другарю гиндеВ,
11.12.2017 04:28
изкоментираното по постинга Ви от Фриеолдлейди не прави смисъл. Прилагам Ви един линк за поучение и ръзмисъл:

http://planinitenabulgaria.blog/lichni-dnevnici/2017/12/08/posting-serioso.1581690
цитирай
3. анонимен - Комуноиди и путиноиди като Дърева ...
11.12.2017 10:56
Комуноиди и путиноиди като Дърева да се правят на вярващи е гадно.
Трижди анатема на безродните путиноиди!!!!
цитирай
4. fiara - Прав си за постинга, но пък е напомпан,както винаги при путинофилията.
11.12.2017 12:45
freeoldmen написа:
не ви прави чест по такъв нечетлив начин да изказвате мнението си.

Дежурните тролове няма да го прочетат, не им дреме как е представено, и просто отново ще ви наплюят.

Ама тук има и други. Дето се опитваме да четем, да съпоставяме мнения и се мъчим да изградим някаква опозиция на всепобедилата алчност, пошлост и духовна нищета.

Така предложения ви постинг е просто нечетлив, няма абзаци, акценти, нови редове,
нищо.

Ако ви е все тая как изглежда мнението ви, не го публикувайте. Моля.

Обидно е.

А за юродите е радост.



цитирай
5. talasin - Достойно е!
18.12.2017 18:31
Достойно, подобаващо обстоятелствено и подобаващ отговор на домогванията на новите фанариоти-козяшки ясладжии, както и на вече известните "дебилни 80%" !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1948346
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031