Като  пожълтели  есенни  листа

                                  люшнати  от  вятъра

                                  отлитат   една  подир  друга

                                  стаените  и  дълго  пазени  надежди.

                                  А  аз  стоя  и  питам  с  шепнеш глас

                                  къде   си  жаждо  за  живот?

                                  Къде  си  скрила  новата  надежда?

                                  А  дотогава  колко  ли

                                  изгрева  и  слънчеви  лъчи

                                  ще  са  пропуснати...

                               

                                                                                                                    Т.  Узунова