Те бяха един срещу друг, гледаха се в очите и се разучаваха. Единият беше 
едър,  беше отгледан в семейство, където всички го  глезеха. Той познаваше само
добротата и любовта. Другият беше дребен , него го биеха всеки ден, а храната му
беше награда  за   озлоблението. Докато се наблюдаваха, големия си мислеше: ”Защо
ли ме гледа така, сигурно  ме хареса и иска да станем приятели?”. А в главата на
малкия се въртеше   мисълта: ”Този нещо лошо ми гласи, изучава ме, мисли, че като
съм дребен съм и страхлив!”.
             Едрият скъси разстоянието, пристъпи плахо и те почти се докоснаха, когато
малкия се нахвърли светкавично. Здравата му челюст захапа врата отзад. Когато
зъбите му се засрещнаха, той завъртя главата  си наляво и на дясно. Неразбрал какво
става, за големия беше късно да се отбранява. Той се люлееше ,следвайки
по неволя движението на силната челюст. Всичко се завъртя в кръг – тревата,
дърветата, небето, болката го накара да завие...
              Борбата свърши, когато малкия реши – отвори устата си и се оттегли.
Големият стана бавно, оттърси се и тръгна залитайки…Вървейки, ближеше раните си
за да могат да заздравеят до нова   “приятелска “ среща.

                                                                                                                     Т.  Узунова