Постинг
10.07.2012 16:09 -
Жабки в каймака
Автор: palada
Категория: Хоби
Прочетен: 5648 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2012 16:11
Прочетен: 5648 Коментари: 3 Гласове:
8
Последна промяна: 10.07.2012 16:11
Имало някога две жаби, които паднали в един съд с каймак. Жабите тутакси разбрали, че ще потънат: нямало как да изплуват или да се задържат дълго на повърхността на този каймак, гъст като плаващи пясъци. В началото двете жаби заритали в каймака, мъчейки се да стигнат до ръба на съда. Напразно, само шляпали намясто и потънали. Усещали, че става все по-трудно да излязат на повърхността и да си поемат въздух.
Едната от тях викнала:"Не мога повече. Няма как да изляза оттук. Не може да се плува в тази каша. Щом ще се мре, защо да удължавам страданието. Няма смисъл да умирам, изтощена от напразни усилия."
И като казала това, престанала да рита с крака и тутакси потънала, буквално погълната от гъстата бяла каша.
Другата жаба, по-упорита или може би по-твърдоглава, си рекла:"Няма начин! Нищо не мога да направя, за да изляза оттук. И все пак, въпреки близката смърт, предпочитам да се боря до последен дъх. Не искам да умра и секунда преди да е дошъл часът ми."
И продължила да рита и да шляпа с часове все на едно и също място, без даа напредва нито със сантиметър.
Но скоро от това шляпане в каймака, от биенето и ритането той станал на масло.
Изненадана, жабата скокнала, плъзнала се по него и стигнала до ръба на съда. Така се върнала у дома, квакайки весело.
из "Нека ти разкажа" на Хорхе Букай
Едната от тях викнала:"Не мога повече. Няма как да изляза оттук. Не може да се плува в тази каша. Щом ще се мре, защо да удължавам страданието. Няма смисъл да умирам, изтощена от напразни усилия."
И като казала това, престанала да рита с крака и тутакси потънала, буквално погълната от гъстата бяла каша.
Другата жаба, по-упорита или може би по-твърдоглава, си рекла:"Няма начин! Нищо не мога да направя, за да изляза оттук. И все пак, въпреки близката смърт, предпочитам да се боря до последен дъх. Не искам да умра и секунда преди да е дошъл часът ми."
И продължила да рита и да шляпа с часове все на едно и също място, без даа напредва нито със сантиметър.
Но скоро от това шляпане в каймака, от биенето и ритането той станал на масло.
Изненадана, жабата скокнала, плъзнала се по него и стигнала до ръба на съда. Така се върнала у дома, квакайки весело.
из "Нека ти разкажа" на Хорхе Букай
