Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07.2014 10:24 - Пътека
Автор: palada Категория: Хоби   
Прочетен: 656 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 21.07.2016 15:48


                                                                           Среща с ангел

    Ставайки от леглото, Дора се протегна и бавно се затътри към кафемашината. Не й се започваше деня, “сигурно и той ще бъде като другите” – помисли си .И все пак дълбоко в себе си, се надяваше този да бъде по-добър от предишните.
Чувстваше се на дъното. Мъжът й всяка вечер закъсняваше и се прибираше пийнал.   Разбра, че се отбива в къщата на неговия колега, който имаше хубава жена. Работата й намаляваше от ден на ден, докато преди седмица не я освободиха. Парите не им стигаха, а нова работа все още не можеше да намери. Чувстваше се по-самотна от всякога… Задаваше си непрестанно въпросите:”Защо не й върви? Къде е съгрешила? До кога ще продължава това ? и т.н.” Но не намираше отговор и така се въртеше в безкраен кръг.
Влезе в банята за да прогони настъпващите лоши мисли, изкъпа се, облече си най-хубавата рокля , запали колата и потегли за близкото градче. Интервюто ,за което отиде, не се проведе. Това я накара да забрави за мимолетния оптимизъм и отново да провеси нос. А когато колата се развали насред полето , съвсем се отчая. Надеждите , че днешния ден ще й донесе нещо хубаво рухнаха окончателно. “Ето, че всичко продължава като в една нескончаема трагедия. Всичко е против мен…”
Заключи колата и тръгна по шосето.В този момент забеляза червената кола, която стоеше на отсрещната страна, да обръща посоката и да я настига. Когато се изравниха, колата спря и тя видя мъж на около 35 години да й се усмихва:
- Какво ,проблеми ли има? Качвайте се , ще Ви закарам.
- Благодаря. На колата нещо й стана …
- Не се притеснявайте, всичко ще се оправи.
Човещината в гласа и съпричастния му израз, я накараха да изкаже цялата си натрупана мъка. Думите като заприщен до сега бент се лееха неустоимо, а заедно с тях от очите й течаха малки рекички.
- Извинете, неудобно ми е , че Ви занимавам с моите глупости, и тези сълзи…, не зная какво ми стана, но не мога да се спра…
- Няма нищо, не се безпокой…Искаш ли, да отидем някъде да обядваме? Просто ще хапнем и ще се разсеем. Какво ще кажеш?
- Не зная… аз не Ви познавам.- Дора се колебаеше, но вътрешно усещаше, че може да му се довери.
- Хайде, няма страшно – увещаваше я той усетил страховете й- Умирам от глад, а и ти не си ли гладна?
- Да съм гладна?! Изобщо не съм, но както и да е…
Мъжът се усмихна и потегли с пълна газ по стръмния склон на планинското възвишение. Непознатият я питаше за всичко, а тя продължаваше да мокри кърпичките една след друга.
В един момент Дора забеляза, че денят беше хубав и слънчев. От прозореца нахлуваше приятен въздух.
- Дишай, дишай!- съветваше я той.
Колата плавно вземаше планинските завои, настъпвайки сенките на дърветата.Усещаше се уханието на борова смола и горски треви.Това я накара да се почувства в един друг свят, красив и добър.Не можеше да повярва, че това се случва, че този човек правеше всичко това само за нея! Толкова смачкана и подтискана, сега тя се чувстваше специална, беше в центъра на нечие внимание. Беше забравила, че можеше да усеща нещо толкова приятно.. Беше й хубаво да почуства тази човешка топлина. Сякаш ангел беше слезнал и я бе докоснал с вселенската си любов.
- Дишай чист въздух!- чуваше отново да й казва.
Пристигнаха в малък ресторант. Мъжът започна да й поръчва такова количество ядене, сякаш беше застрашена от гладна смърт.
- Яж, яж…Хапни си добре.- подканяше я той.

- А сега на къде?- я попита ,след като свършиха обяда.- Ще те заведа където искаш, на дискотека, на кафе, на разходка?
- Не, благодаря, трябва да се прибирам. Благодаря за всичко!
- Защо?Казваш, че животът ти е труден и ето - аз съм птичето кацнало на рамото ти. Аз мога да направя живота ти по-хубав! Защо не искаш?
- Да, зная… Но всеки си има своята пътека …А моята е тясна и стръмна и такава ще я извървя.
Дора слезе от лъскавата кола и тръгна към своя избор.


                                                                                                                          Т. Узунова



Гласувай:
4


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: palada
Категория: Хоби
Прочетен: 225751
Постинги: 99
Коментари: 118
Гласове: 3818
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031