Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2014 10:45 - Една банална дума
Автор: palada Категория: Хоби   
Прочетен: 825 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 12.08.2014 14:01


                                                         Една банална дума


Месец юли не беше горещ както други години, но затова пък август не позволи на термометъра да слезе по-долу от тридесет и осем. Нямаше и слаб повей на вятъра , който да размърда маранята и смога. Тревата от липса на влага, пожълтя, а листата на дърветата започнаха да капят жълти и изсъхнали.
Радостни, че ще могат да се измъкнат от този напечен град, Милен и приятелката му Стефка се приготвиха за море. Решиха да отидат само двамата за неопределено време- докато им свършат парите. Сложиха по едни къси панталони, взеха по една чанта и застанаха на изходния път за Бургас. Не чакаха много, един камион с бъбрив шофьор ги закара до Ямбол. Той така се разприказва, така се въодушеви, че за малко не ги закара право в Бургас, но навреме си припомни, че е човек на дълга. От Ямбол ги качи една семейна двойка с “Ауди” до самия Несебър. За късмет намериха стая от затварящото вече квартирно бюро. Тя се намираше в една още недовършена къща, но имаше нещата от първа необходимост: вода, легло и подслон, а на тях не им трябваше нищо повече. Измиха се и си легнаха, оставиха сладостта на морето да ги превземе за сутринта. Народът казва: „от две злини избери по-малката”, а колко е хубаво да избираш между две приятни неща, особено когато знаеш, че няма да ти избягат. С мисълта за очакващото я море, Стефка се сгуши на широкото рамо на Милен и с мислите си за него и за морето заспа. Сутринта я събудиха целувките му.
Стефка се запозна с Милен на едно виенско колело. Тя беше с приятелка, а той с цяла сурия приятели. Харесаха й очите му- топлокафяви и говорещи сякаш само на нея. Когато я изпращаше я попита иска ли да станат приятели, даде й три дни да си помисли.

- Хайде Съни, на батко сънливото момиче- правеше физиономии и я имитираше Милен. – Хайде да отидем и да кажем здравей на моренцето.
- О-о, какъв човек си! Как можеш толкова рано да ме будиш!
- Как да е рано, десет часа е, поспалано такава! - уж се караше и я целуваше по голото й рамо.
- Добре де, добре, то се разбра…– изроптя тя , но вече разсънена стана.
Навън ги посрещна слънчев топъл ден, с характерния си морски полъх. По пътя си взеха по един сандвич и с нетърпение се запътиха към плажа. Първо чуха шумът на морето, после, глъчката на хората, създадена от майките викащи по децата си, възклицанията на картоиграчите, гласовете на волейболистите и музиката на транзисторите. Пред очите им се откри голотата на десетките тела, които в нюансите на кафявото и в позата си, създаваха разнообразие в еднообразността си. Милен и Стефка плахо и срамежливо пристъпваха към тях, чувствайки неудобство от крещятата си белота. Намериха едно малко местенце и с облекчение седнаха - потопиха се в множеството. Стефка гледаше морето с благоговление, чувстваше го като един черковен изповедник, които те съди справедливо и те изпраща с нови надежди. Милен се беше излегнал по гръб, давайки ход на почерняването, протегна ръка и обгърна тялото на своята любима.
- Обичам те- прошепна той и я привлече към себе си.
- Знаеш ли Мило, колко ми е хубаво, колко безкрайно, безкрайно ми е хубаво!
- Обичаш ли ме?
- Да…Много. Как можеш да питаш!
- Колко?
- Колкото от земята до небето - разтвори тя широко ръце.
- Само толкова?
- И още много пъти по толкова- му каза тя виждайки щастието в неговите очи.

Не стояха много, не искаха да изгорят, изкъпаха се, хапнаха в едно бистро и приятно отмалели се прибраха в квартирата. Там ги чакаха хладните чаршафи и приятният им допир с чистата и изпечена кожа.

Вечерта облекоха хубавите си дрехи и тръгнаха към Слънчев бряг. Харесаха си една дискотека на брега на морето и заедно с голямата тълпа, която чакаше отвън се набутаха вътре. Поръчаха си по едно питие, надигнаха по глътка и изхвърчаха на дансинга. Стефка като всички момичета обичаше да танцува, а и танцуваше много хубаво, затова винаги привличаше погледите на останалите. Но тя най-вече усещаше възхитения поглед на своя Милен, който я бе направил жена и се радваше на творението си във всичко което тя правеше. Когато се прибраха ,се любиха нежно и ненаситно , освободени от примките на делничния живот.

На другия ден отидоха на плажа следобяд. Имаше малко хора ,а в морето не се къпеше никой. На пилона се вееше черно знаме, знак че има мъртво вълнение. Разположиха се близо до мокрия пясък, седнали вятърът приятно ги галеше а срещу тях беше разсърденото море. Днес то имаше злокобен вид - пусто и развълнувано.
Близо до тях се настаниха баба и внуче. Бабата започна да плете , а момченцето се заигра на брега с водата. Влюбените се загледаха в него, как затихващите вълни го поваляха, а то се изправяше , после пак отново го поваляха, беше упорито, сякаш искаше да изпробва силата си. Стана им интересно, те се смееха на тази негова игра. В един момент водата го пое и то изведнъж се озова на няколко метра от брега и бързо бързо започна да се отдалечава. Преди да проумее какво се случва, Стефка усети пласт пясък да я удря от скока на Милен, които се хвърли във водата. Той започна да се бори с вълните и да се опитва да плува срещу тях, а по-навътре от време на време се показваше краче или ръчичка. Бабата се развика неистово като повтаряше: „само да ми дойдеш такъв бой ще ти хвърля!”. Стефка вече не виждаше нищо, освен вълните, които не спираха да се изпречват като стена една след друга. Морето изглеждаше като жесток гигант, който сякаш искаше да вземе поредните си жертви.
Най-после в далечината една голяма и една малка глава, бавно скъсяваха разстоянието. Вълните ги блъскаха без жалост, но те напредваха.
Когато излезнаха на брега, детето се беше вкопчило във врата му, а от устата му се виждаше струйка кръв. Бабата грабна детето, здраво го прегърна и не го пусна, плачеше. А то мълчеше, само ококорените му изплашени очи не се откъсваха от Милен. Те съдържаха всичко това, което ние по-големите наричаме просто – благодаря…

                                                           В памет на Румен

                                                                                                                             Т. Узунова






Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: palada
Категория: Хоби
Прочетен: 225641
Постинги: 99
Коментари: 118
Гласове: 3818
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031