Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2014 12:14 - Спомен
Автор: palada Категория: Хоби   
Прочетен: 733 Коментари: 0 Гласове:
2



Всяко лято, Стела отиваше на гости у леля си в малко провинциално градче.Там, се чувстваше обичана. Лелята и чичото я приемаха като свое дете. Беше най-малката от тримата братовчеди и затова те се отнасяха към нея като към любима сестричка.
Къщата нямаше двор, но беше голяма, масивна, на три етажа. Стела по цял ден сновеше из нея. Качваше и слизаше по вътрешните стръмни, дървени стълби. Доставяше й удоволствие да ходи по празните стаи и да намира хладният им покой. Но най-много й харесваше да ходи на тавана. Там беше пълно със стари книги, които никой вече не поглеждаше. Наслаждаваше им се, разгръщаше ги, сякаш очакваше да намери оставено съкровище. Привличаше я мирисът на овехтялата им хартия, доказателство сякаш за тяхната античност.
Покрай къщата минаваше буйната градска река, хваната в каменно корито. Водата се плъзгаше камък по камък, образуваше малки водопади, завихряше, разпенваше се със снежна белота и вече успокоена се носеше до следващите. Създаваше приятен шум, който допълваше романтиката на планинското селище.
Чичо й беше много добър човек, но се държеше строго с братовчедите й. Той не показваше чуствата си към тях. Освободен от нуждата да възпитава, разкриваше пред Стела цялия си добродушен характер. С нея винаги беше благ, наричаше я “сладурана” и очите му засияваха заедно с широката му усмивка с големи зъби.

Сега, след тридесет години, Стела прикрачваше входната врата на старата къща, искаше й се да забави и да раздели мига. Всичко си беше както преди: познатото поскърцване на дървените стълби, старите черги върху дюшемето, характерния мирис, бученето на реката. Бавно изкачваше стълбите, дощя й се да спре и да остане завинаги там, във времето на детството…
- Я виж ти кой е дошъл!?- едвам доловито прошепна чичо й. Той излежаваше на леглото последните си дни. Тялото му се бе смалило, а самият той приличаше на дете, сгънало на страни ръце и крака…
- Здравей сладурано!- и очите му, онези същите, щастливо грейнаха – за последен път.
А реката продължаваше своя път от горе на долу весела и безсмъртна.



Т.Узунова




Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: palada
Категория: Хоби
Прочетен: 225737
Постинги: 99
Коментари: 118
Гласове: 3818
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031