Вкуса на болката в живота  
Един възрастен учител в Индия се уморил от постоянните оплаквания на ученика си. И тъй, една сутрин го изпратил да донесе сол. Когато се върнал, учителят накарал недоволния младеж да изсипе шепа сол в чаша с вода и после да я изпие.
– Какъв вкус има? – попитал той.
– Горчив – отвърнал ученикът.
Учителят се подсмихнал, а после казал на младежа да изсипе същата шепа сол в езерото. Двамата отишли мълчаливо до близкото езеро и когато ученикът хвърлил шепа сол във водата, старецът рекъл:
– Пий сега от езерото.
Когато водата докоснала устните му, учителят отново го попитал:
– Какъв вкус има?
– Сладък – гласял отговорът този път.
Тогава учителят седнал до сериозния младеж, който толкова много му напомнял на самия него, хванал ръцете му и казал:
– Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя винаги остава една и съща. Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката. Затова, когато те боли, можеш единствено да разшириш собственото си възприятие… Не бъди чаша. Бъди езеро.

Индийска притча  

Мъдра притча! Прагът на личната болка наистина зависи от езерото на съпричастност и човешка болка наоколо - често се случва човек да забрави собствените си изживявания, да ги разтвори в морето от чужда мъка около себе си...
Поздрави, скъпа Палада! Честит празник!

Интересно ми беше твоето тълкуване, наистина е така, когато сравняваш своите дребни дертове със всеобщото страдание, те автоматически изчезват и се притопяват. Но аз видях по-другояче тази притча. Чашата или езерото според мен изразяват човешката душа. Приятно ми беше!

Изключително точно е!
Много ми хареса!